ПРЍКАЗЧИЦА ж. Умал. от приказка. — Като седях оттатък — заговори той със своя мек галещ глас — поиска ми се да дойда при тебе и да ти разкажа една приказчица. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 21. — Хайде да ми почетеш приказчицата за Робинзона. Ив. Кирилов, Ж, 59. Слушат и само от време на време подмятат пиперлии приказчици. Г. Караславов, Избр. съч. II, 390. Кой, щом ся покаже първий смехец из техните [на децата] невинни устни, с разни песенчици и приказчици вдъхва в тях разни мисли? Ч, 1870, бр. 4, 112.