ПРИКА̀НЯМ, -яш, несв. (диал.); прика̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Приканвам. Той се бил наял здравата и като почнали да го канят и приканят да яде, казвал: — Хич не ме канете, че съм се наял! В. Вълчев, ХП [еа]. Но тихи са вълните, / и гладки и безкрайни, / и гаче ме приканят / със гласове омайни. Ив. Вазов, Съч. II, 126. Със думи, друже, медени / приканяш мя да пея. П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 3, 135. Ханвей обикновено приканяше у дома си тия [самотни] жени. Й. Груев, СП (превод), 155. приканям се, приканя се страд. и взаим.