ПРИКЛА̀Д м. Задната разширена част на пушка или друго ръчно оръжие, която се опира в рамото на стрелеца при стрелба. Някъде наблизо тресна изстрел. Къньо подскочи и напълни пушката. .. Огледа пътя и притисна приклада на карабината. Кл. Цачев, ГЗ, 116. Той още държеше дългата си пушка, опитваше се да притисне приклада до свитото си рамо и да се прицели. Ст. Дичев, ЗС II, 44. И оръжието им бе разнородно като облеклото — шмайзери от различни системи, .., английски пушки със светложълти приклади. П. Вежинов, ЗЧР, 134. Беше обрамчил английска карабина, която се зареждаше с пълнител откъм приклада. Г. Караславов, ОХ III, 462. Един войник замахна и удари момчето с приклада на пушката си. Д. Марчевски, ДВ, 215.

— Рус. приклад.


Източник: Речник на българския език (онлайн)