ПРИКЛЀКВАМ, -аш, несв. (диал.); приклѐкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Прикляквам. Мама приклеква на пътеката пред една лехичка. Приклеквам и аз до полата ѝ и с любопитство гледам какво върши: тук отскубне тя буренче или тревица, там разслаби с клечка земята около някое цвете и му пооправя листата. Т. Влайков, Пр I, 194. Те и тримата със срико Даме започнаха да бележат издяланите трупи. Кузо и Велко приклекваха на двата края и опъваха начернената връв. Д. Талев, И, 325.