ПРИКЛО̀ПВАМ, -аш, несв.; прикло̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. със същ. о ч и, к л е п к и. Затварям очи, клепки; склопвам. — Та ти трябва да се радваш. — Аз... аз се радвам... — Не плачи тогава, а приклопи очи и се опитай да заспиш. Ако заспиш, ще сънуваш момичето. О. Василев, Т, 251. И приклопих очи — и тъгата на света мина пред моя поглед. Н. Райнов, БЛ, 186. Една странна лекота обхвана душата на Катя и тя усети, как лека дрямка почна да приклопва широко разтворените ѝ клепачи. Ст. Чилингиров, РК, 61. После [мъжът] отметна назад глава, приклопи клепки, да не гледа опушените греди, и дълго пи на бавни глътки. Г. Мишев, ЕП, 13.
2. В съчет. със същ. в р а т а, п о р т а, п р о з о р е ц и под. Диал. Затварям прозорец, врата, порта и под.; заклопвам2. Булката побягна в къщи и приклопи вратата. Елин Пелин, Съч. II, 13. Един арнаутин свали вратаря, а други неколцина приклопиха тежката порта на хана и я залостиха с желязната греда. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 499. Прозорецът .. зееше полуотворен и оттам .. непрекъснато нахлуваше дим. .. аз се надигнах, .. приклопих зеещото крило към рамката и грижливо превъртях двете му бронзови дръжки. А. Гуляшки, ДМС, 132. приклопвам се, приклопя се страд.