ПРИКЛЮ̀ЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от приключвам1 и от приключвам се. Д а м я н: — Разведени ли са? .. Ти как реши делото? С в е т л и н: — Осъдихме и двамата да дават по трийсет и пет лева на лелята до окончателното приключване на делото им по развода. Г. Крънзов, Избр. п, 46.
ПРИКЛЮ̀ЧВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от приключвам2 и от приключвам се; заключване.
ПРИКЛЮ̀ЧВАНЕ3 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от приключвам3 и от приключвам се.