ПРИКЛЯ̀КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от приклякам; приклякване. Тангото свърши и Люба благодари за удоволствието от танца с леко приклякане и мил, момински поклон. Й. Попов, ИЖП, 22. Новият командир с приклякане отскочи, стоманеният лост едва се огъна под тежестта на дребното жилаво тяло. Р. Сугарев, СС, 46.