ПРИКО̀ТКВАМ, -аш, несв.; прико̀ткам, -аш, св., прех. Разг. 1. Чрез обещания, залъгване, любезно отношение и под. привличам човек или животно да дойде при мен или да дойде някъде; примамвам. В текстилната фабрика в града преди две-три години дошла Надка. Сиромашко чедо. Прикоткали я драгоманите на фабриканта, които обикаляли селата. М. Кюркчиев, ВВ, 30. Баща им се прибра рано у дома и .. се помъчи да прикотка край огнището двете си момчета. Ала те — вече пламнали от предпразнична треска — все току напираха навън. Г. Русафов, ИТБД, 117-118. Децата тачеха по своему Димовия баща, защото довчера с добро сърце ги прикоткваше край себе си. Г. Манов, КД, 53. Мъжете се засуетиха край колибата, започнаха да мамят сърнето и се мъчеха да го прикоткат при себе си. Й. Радичков, ПЦ, 39.

2. Чрез обещания, залъгване, любезно отношение и под. умирявам, успокоявам някого или нещо. Откъм косачите ни лавнаха кучета. Силен овчарски глас ги прикотка и те млъкнаха. Ст. Станчев, НР, 24. — Обичам актьорите .. — Що се касае до справянето, бъдете спокойни, аз ще ги прикоткам. Те имат нужда повече от човек, който знае душата им, отколкото от театрал специалист. Ем. Манов, ДСР, 122. — Децата къде са? — Палавници. Спят. Леля Жечка нещо ги прикотка отвъд и ги приспа. Г. Караславов, ОХ IV, 179. — Кому царят .. дарове изпрати; .., а лековерните и народа прикотка с това, че щял да се откаже от престола и в манастир да иде. Ст. Загорчинов, ДП, 249. Митхад като че най-ясно виждал силата на българщината и едновременно със стеснителните мерки срещу нея и поотпускал, и прикотквал. Хр. Бръзицов, НЦ, 125. прикотквам се, прикоткам се страд.

ПРИКО̀ТКВАМ СЕ несв.; прико̀ткам се св., непрех. Разг. Присламчвам се, умилквам се. Жека .. няма вече накъде да върви, тя ще гледа да се прикотка при някого, за да си изживее старините. Г. Караславов, ОХ III, 169. Погледна господаря и заговори хитро: — Гледам шинела и ми дойде на ум — хич не го бива за дъжд. .. Дядото се прикоткваше: — Отдавна съм наумил да си купя гумена пелерина. Тя по-държи, не пропуща. Ама мъчно се събират парите. Вл. Полянов, ПП, 115-116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)