ПРИКРЍВАМ, -аш, несв.; прикрѝя, -ѝеш, мин. св. прикрѝх, прич. мин. страд. прикрѝт, св., прех. 1. Правя нещо да не се вижда напълно, като поставям пред него или върху него някакъв предмет; закривам1, затулвам, скривам. Бай Ганю срамежливо прикри с гърба си дисагите. Ал. Константинов, БГ, 62. Мими изведнъж усети, че ѝ се доспива. Вдигна ръчичка да прикрие прозявката си. П. Бобев, ЗП, 107. Днес в пристанището няма кораби и аз само прелиствах някои книги — каза той и се помъчи да прикрие с вестник разхвърляните по масата книги и карти. П. Льочев, ПБП, 49. Млада невеста, приседнала край тях, кърмеше малкото си, като прикриваше с ръка голата си гръд. Д. Ангелов, ЖС, 676. Колко войника сте тука? — запита го [Щерев] той, като прикриваше парабела си под наметнатото палто. Д. Ангелов, ЖС, 257. С ръка присегна бързо .. / и кърпа / извадил — .. / .. — со нея той лице / прикри на мъртвия войвода. П. П. Славейков, КП ч. III, 251. // Като стоя пред нещо го закривам и правя да не се вижда добре. Дона приседна край храстите, които прикриваха входа на подземната колиба. Д. Талев, И, 358. Черните очила едва прикриваха изгасналите очи, долната челюст изкривена мърдаше встрани и отхвърлената бърна показваше малкото останали зъби. Р, 1926, бр. 225, 2. Тънките облачета .. се появяват на небето и прикриват слънцето. Ч, 1872, бр.17, 800. // Прен. Правя нещо да не се вижда ясно, като го затъмнявам. Вечерният здрач прикриваше лицата на хората, но Морозов бе познат от всички срещнати по улицата селяни. К. Ламбрев, СП, 41. Зарадвах се на тъмното, че можеше да прикрие усмивката ми. О. Василев, ЖБ, 141. Хубаво беше, че нямаше наблизо съседи, а и мрачината ги [партизаните] прикриваше. Е. Коралов, ДП, 78. // Диал. Покривам, завивам. Па скокнала Мандината майка, / та палнала две свещи вакливи; / прикрила я с платно копринено, / па викнала Манда да оплаква. Нар. пес., СбНУ LXVI, 4. Като се Павло завърне, / жув [жив] на умрял са престори, / на пъстър дюшек ша легнеш / и ази ша та прикрия / със бяло платно пазарско. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 94. „Я го [убития Стоян] на черга турете, / на двора му го занесте, / дорде не са е съмнало; / със бял го юрган прикрийте.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 147.
2. Правя да не се разберат някакви действия, постъпки на някого, за да го защитя. Старият инженер Чалъков е луд по младата си жена. Все бягаше с отпуск и без отпуск в София заради нея. Колегите му го прикриваха. Бл. Димитрова, ПКС, 29-30. Кирил го [житото] продаде и с парите си направи къща, пък счетоводителят го прикри, че са си от един дол дренки. Ст. Марков, ДБ, 275. Ф е р и н а: — В градината тя слезна да подиша. Е л и ц а: — Ферино, не лъжи! Не я прикривай! / И тази нощ не е тя спала тук. Г. Райчев, ЕЦ, 32.
3. Прен. Правя да не се узнае, разбере нещо, опитвам се да скрия нещо (мисли, чувства, действия и др.); завоалирам. Той [Паунов] беше тих и внимателен към мене: .. Плашеше ме само неговата замисленост, която се мъчеше да прикрива, но погледът му го издаваше. Г. Райчев, Избр. съч. I, 217. — Нещо гледате? — заговорва ме той, като прикрива любопитството си с проста селска любезност. З. Сребров, Избр. разк., 231. Усмихната снизходително, прикрила яда си, Вера в себе си бе решила да му откаже танца по-късно под предлог, че е уморена. М. Грубешлиева, ПП, 13-14. Дълговременните размишления за убийството на брата, бяха му навели хиляди съображения и планове, как да прикрие убийството. Елин Пелин, Съч. III, 157. Религиите не откриват истината, а я прикриват. Сл. Боянов, СК, 140. Когато злото е на яве, да го прикриваме, значи да бъдеме и ние участници на злото. НБ, 1876, бр. 51-52, 201.
4. Воен. Защищавам войскова част или под., която отстъпва или се придвижва, като спирам с действията си нападение на противник откъм тила или фланга. Малко под Ямбол войската се раздели на две колони .., а отредът на Станул тръгна по левия бряг — за да прикрива откъм изток основното ядро. А. Гуляшки, ЗВ, 170. След двучасов бой партизанският командир заповядал отстъпление. Шестимата .. останали да прикриват изтеглянето, залостени зад амбразурите на стария турски пост, и там намерили смъртта си, засипани от бомби и картечници. Н. Хайтов, ПП, 76. Все по-рядко барабанят куршумите по вратата на землянката. Ястреб подканя Стоянчо да се измъкнат .. — Ти тръгвай, аз ще остана да те прикривам, докато издъхна. В. Турийски, Д, 89. Стефан хвърлил бомба и извикал:“Другари, изтегляйте се, аз ще прикривам". Бомбата избухнала, полицаите се уплашили и побягнали. Сл. Трънски, Н, 299. прикривам се, прикрия се страд. Той [Хаджийски] не само не обича, но не може да понася умуванията, които обикновено се прикриват зад някаква абстрактна проблемност. Е. Каранфилов, Б III, 262. Циферблатът са прикрива обикновено с издуто едно стъкло. Т. Шишков, ТС (превод), 99.
ПРИКРЍВАМ СЕ несв.; прикрѝя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. з а д. Заставам временно или за кратко някъде или зад нещо така, че да не се виждам, да не бъда забелязан от някого; скривам се, укривам се. Кондарев се върна, отби се край изровения от пороите път и се прикри зад един храст. Ем. Станев, ИК, 177. Ескадроните пълзяха като змии из долините, прикриваха се из храсталаците и кукурузите. Й. Йовков, Разк. II, 223. А Трифон стои с пушката баш на просеката, па уж се прикрива зад триангулачния знак, .., и кашли така, че ако човек го чуе, ще помисли, че цепи дъски за дюшеме. Й. Радичков, СР, 115. Той [Медаров] видя вълка под същото дърво. Прикри се зад един бук и извади брадвичката от пояса. Д. Фучеджиев, Р, 223. — А както ни е осветила месечината... Я се прикрийте! — обърна се той към четниците, които се бяха раздвижили. Ст. Дичев, ЗС II, 21.
2. Заставам някъде или използвам някакво средство така, че да се предпазя от нещо. Той [Максим] не могъл да мине към центъра на града — съветската артилерия през цялата нощ обстрелвала хълма. Прикрил се във входа на една близка сграда. П. Славински, ПЩ, 208. Янко зарева високо, като напразно се прикриваше с ръце от ударите. Е. Коралов, ДП, 98. // Диал. Покривам се, завивам се. Даде ми един копринен пешкир баба Доновка, да се прикрия да не ме хване слънцето по пътя. М. Кънчев, В, 134. Че й легнала, мамо, в градинчица, / в градинчица, мамо, под люлчица; / прикрила са й, мамо, с ален чумбер. Нар. пес., СбГЯ, 1908, 160. Момиче сено пластеше, / на връх на пласта заспало, / бела го роса избило, / с червен се пешкир прикрило. Нар. пес., СбВСтТ, 564.
3. Прен. Държа се съзнателно, преднамерено така, че да скрия истинското съдържание, същност на мои мисли, чувства, постъпки или др.; замаскирвам се. Лицето му беше открито, четях мислите му. Той не се мъчеше да се прикрива, нито да ме лъже. А. Дончев, ВР, 116. Той бързо циментира своята снощна авантюра с лъжа. Ненужна никому впрочем. Ала в душата си той чувствуваше необходимост да се прикрие, да се спотайва. Б. Болгар, Б, 25. Гороломов и Методи се запътиха към училището. Същинското им намерение беше да срещнат пак учителките, но за да се прикрият, колкото за очи, отидоха да потърсят учителя Баташки. Й. Йовков, ПГ, 88. Защо ли бе мълчал? Защото... Не бе и помислял да я мами, да се прикрива. може би защото му беше драго да я среща у хазаите си, на улицата. Д. Талев, ГЧ, 146. Ала всъщност, колкото и да се прикриваше, той чувствуваше в душата си една тревога и някакъв страх. Н. Влайков, Съч. III, 264.
◊ Прикривам / прикрия кирливите ризи на някого. Разг. Прикривам нечестните, мръсните, долните дела и постъпки на някого. Прикривам / прикрия рогата на дявола. Не говоря откровено, не съм искрен; извъртам. Прикривам се / прикрия се зад гърба на някого. Разг. Оставам някого да носи отговорността за постъпките ми и делата ми, използвам го като прикритие на моите действия. — Има една категория хора, които са неуязвими не защото са безгрешни, а защото умеят да се прикриват зад гърба на другите, на обществото, на каквото щеш. Д. Фучеджиев, Р, 284.