ПРИКРЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от прикрит; скритост. Противоп. откритост. Макар че обичаше сестра си, Костадин не можеше да понася някои черти от характера ѝ, особено нейната прикритост. Ем. Станев, ИК III, 38.


Източник: Речник на българския език (онлайн)