ПРИКРОТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прикротя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Правя някого или нещо да стане кротък; укротявам, усмирявам. Стрина Велика бе прикротила в скута си Бучо, топеше залъци в паницата и буташе един в неговата, един в своята уста. К. Константинов, НДД, 16. След малко конят се върна пак при него, .. той навъсено го привика. Прикроти го, поглади го по челото и муцуната, гальовно го попляска по шията. Т. Харманджиев, КЕД, 94. Нейната любов и благоучтивост прикротява ония, что хранят нечто противно на къщата ѝ. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 44. ● Обр. Аз се питам с какви убеждения ще можем да прикротим една многогодишна умраза... Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ [еа]. прикротявам се, прикротя се страд.
ПРИКРОТЯ̀ВАМ СЕ несв.; прикротя̀ се св., непрех. Разг. Ставам кротък, мирен; укротявам се, усмирявам се. Случва се дивият слон да се прикроти и да следва своя побратим. Ал. Гетман, ВС, 133.