ПРИКУ̀ПВАМ, -аш, несв.; прику̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Прикупувам. А на байо не стига. ..: — та и с волове уж работи, оре, сее, па пак му не стига [земята], та сѐ и прикупва. Т. Влайков, БСК II, 177. Обширният дом на Гераците изчезва: разделен, преграден, .. Петър отсича големия бор, за Павел не се чува нищо, а Божан прикупва имоти. Г. Бакалов, Избр. пр, 315. — Та па е и достижен, бае Славчо. И от баща му остана коджа мюлчец, па и той си прикупна коджа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 129. прикупвам се, прикупна се страд.