ПРИКЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; прикъ̀там, -аш и (диал.) прикъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг., понякога поет. 1. Прибирам грижливо нещо някъде на закрито, скрито, тайно място; скътвам. Прикътва там в ъгъла и дървеното скемле, върху което дядо поп ни свети вода. Т. Влайков, Пр I, 12. Войниците прикътаха раздадените патрони и сухари в шарените си селски торби. В. Геновска, СГ, 335. Сега Бальо .. късаше хляб от пояса си, в който бе прикътал цял сомун. Ст. Чилингиров, ХНН, 23. Прикътах парите в пазвата си и на затуленото иззад постройката ги броих няколко пъти. Кр. Григоров, ОНУ, 78. — Какво, случило ли се е нещо? — Ще ти кажа — прикъта той в ъгъла до вратата кофата с пясък и седна върху нея. П. Славински, ПЩ, 243. Вляво мъж бледен / отваря писмо недочетено: .. / .. и с кални и кървави пръсти прехвърля / листата оваляни, влажни. А после / отново прикътва ги в пазвата кротко. Ем. Попдимитров, Събр. съч.V, 153.
2. Спестявам пари, обикн. като ги държа скрити на сигурно място. Шест години Иванов бе прикътвал половината от месечната заплата. Сл. Македонски, ЕЗС, 149. — Слушайте, момчета, и да бъркам в пояса все това си е. .. Но бабата е прикътала някой лев за отреждане. Кр. Григоров, Р, 59-60.
3. Прен. Привличам някого към себе си, в прегръдката си чрез ласки, нежност, внимание или под., за да го успокоя, утеша; приласкавам, прикътквам. Тя неусетно ги [децата Тошо и Занка] прикътваше до себе си, милваше ги по главите, но не отделяше поглед настрана, дорде не свърши песента. Кр. Григоров, Р, 44. Майките прикътаха край себе си разлудувалите се деца. П. Здравков, НД, 53-54. Той [Яворов] има нужда от близък човек и не е ли тя [Лора], която може да го прикъта, за да се отдаде изцяло на творчеството си? М. Кремен, РЯ, 448. Но когато беше малък, понякога се случваше вечер, .., да го прикъта на скута си и да му разкаже някоя приказка. Д. Спространов, С, 234. Захаринка пламна от срам и скочи да избяга при майка си, но снахата я хвана за пеша и я прикъта до себе си. — Трай и се надувай — пошепна ѝ тя. Х. Русев, ПЗ, 137. На това ягне майка му няма мляко, на другото първескинка — не го прикътва, третото сираче. П. Росен, ВПШ, 155. ● Обр. Навън нощта прикътваше в пазвите си уморения есенен ден. Д. Кисьов, Щ, 246. Източна Стара планина е прикътала в пазвите си и лонгозката гора — единствена по рода си в Балканския полуостров. Й. Радичков и др., ГСП, 155.
4. Прен. Скривам, прикривам. И дали защото градът заслепява, или гънката на планината прикътва, но манастирът не се вижда. Той остава скрит. Н. Драгова, КО, 82. Мъглата с острите си леденеещи капчици ни шибаше по лицата, но едновременно с това ни прикътваше от погледите на другите. П. Славински, ПЩ, 146. прикътвам се, прикътам се страд.
ПРИКЪ̀ТВАМ СЕ несв.; прикъ̀там се св., непрех. Разг. Прибирам се или заставам някъде на закрито, хубаво или безопасно място; прислонявам се.Тъкмо мислеха да се прикътат отново в колибата, когато до тях достигнаха дрезгави гласове: „Предайте се!“. К. Колев, ТЕ, 85. Сондьорите се събраха в брястовата горица край рибарската хижа — там те обикновено се прикътваха на сянка — и обсъждаха какво да предприемат. П. Славински, МСК, 107. Най-после се прибраха да спят. Всеки момък се прикъта до изгората си. Д. Спространов, С, 245.