ПРЍКЯ̀, мн. няма, ж. Събир. Диал. 1. Дрехи, постелки, покъщнина и др., които невестата донася в дома на мъжа си, когато се жени; чеиз, прид, придан, вено, премяна. Вий да снемете отгоре и да натоварите на колата прикята на дъщеря ми. Килими, губерчета, всичко, каквото е изтъкано и приготвено за нея — до игла! П. Тодоров, Събр. пр II, 434. — Какво тъчеш, мари? — Ами нали съм ти казвала! Платно тъка, прикя за Марина — отвърна тя. П. Стъпов, ЖН, 159. Дърводелецът му направи селски сандък, такъв, в който селските моми държат своята прикя. Д. Кисьов, Щ, 460. И братята ѝ изнесоха от селото сандъците, пълни с прикя, та ги сложиха върху пясъка на пещерата да ги гледа, да им се радва и да си мисли за булчинските дни. А. Дончев, ВР, 232. Впрегнаха коля четири / и в Николови отидоха / Радкина прикя да тварят. Нар. пес., СбВСт, 491.
2. Разш. Пари, имот, чеиз и др., които жената донася на мъжа си, когато се омъжва; зестра. — Аз имам в банката деветдесет хиляди — прикята на Калина от вуйчо ѝ Минчо, бог да го прости. А. Гуляшки, СВ, 304. Димитър бе явил на тъста си какви сухи пари има: че има, кажи-речи, сто хиляди гроша сухи. А тъстът бе се врекъл да даде двадесет хиляди гроша суха пара за прикя. Вл. Свинтила, СЗЗ, 71. В този договор импер. устъпва на Константина Месемврия и Ахило .. и ги дава като прикя на младата невеста. Т. Шишков, ИБН, 221.
— От гр. προικιά. — Други форми: п р ѐ к я, п р ѝ к а, п р и к ѐ, п р и к ѝ я.