ПРИЛА̀ЗВАМ, -аш, несв.; прила̀зя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. С лазене достигам до нещо, до някъде; долазвам. — Какво се блещиш, бре старо? .. Дядо Кънчо счумрено блъсна шишето и мигом прилази в колибата до леглото на снаха си. Ц. Церковски, Съч. III, 17. Павел се надигна, прилази на колене и пошепна в ухото на един от спящите: — Мечо, ставай! В. Андреев, ПР, 82.