ПРИЛАСКА̀ВАМ, -аш, несв.; приласка̀я, -а̀еш, мин. св. приласка̀х, св., прех. Проявявам нежни чувства и ласкаво отношение към някого, за да го утеша, успокоя, обикн. като го галя или прегръщам. Тя стана .. Чувствуваше се уморена, .. изгаряна от копнеж да се отпусне в прегръдките на любим човек, който да я приласкае. В. Геновска, СГ, 151. „И Катя Войновска е като всички други жени: приласкай я, погали я, и тя сама ще се хвърли на врата ти.“ Ст. Чилингиров, РК, 85. Алекси беше слабото место на Юрталана. .. Севда приласка детето, привърза го към себе си, гледаше го, обличаше го, хранеше го. Г. Караславов, С, 90. Кой утешава страдащия, кой приласкава приневоления? Ст. Загорчинов, ДП, 209. За какво да говорим, майчице? .. Знам, ще се опиташ да ме приласкаеш с обичта си. Ем. Станев, А, 115. Клета майчина ръка, / ти ли го в неволя черна / с думи на любов безмерна / утеши и приласка? Д. Дебелянов, С 1946, 70. ● Обр. Ритмичният шум на колелетата и бързият бяг на влака ме приласкаха нежно .. и сладко заспах. Ив. Димов, АИДЖ, 22. Ако Мусала ти въздействува с обем, тия безименни гънки на Стара планина те приласкават със своята любезност. Н. Хайтов, ШГ, 11. приласкавам се, прилаская се страд. Вироглавото добиче трябва да се приласкае с добро. К. Калчев, СТ, 82.
ПРИЛАСКА̀ВАМ СЕ несв.; приласка̀я се св., непрех. Нежно и ласкаво се допирам до някого, притискам се към някого; гушкам се, галя се. Докато Ирина говореше, малката, тъмнокоса Зоя се приласка към нея и без свян загледа Радомир. М. Смилова, ДСВ, 57. Тя направи съдбоносната стъпка. Приласка се, сведе глава на рамото му и прошепна унесено, галено: — Нима аз съм ви чужда? О. Василев, Т, 40.