ПРИЛЕЖА̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Книж. 1. Полагам старание, усърдие, прилежност в някаква дейност, работа; старая се, залягам2. — А ще прилежаваш ли, ще прилежаваш ли, Захарий? — Ще прилежавам — каза твърдо детето. Отец Герасим седеше на миндера на големия чардак на училището .. — Българите отведнъж почнаха много да прилежават над книгата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 33. Прилежавай и старай ся догде си млад да придобиеш добри нрави, учение и добродетел. П. Р. Славейков, ПЧ, 71. Ако желаеш да се научиш добре да четеш и да пишеш, то харно да прилежаваш. П. Радов, КТБР, 49. Такови человеци, .. ако не станат учители, поне ще дадат добър пример на малките си деца да прилежават по-много на учението. ЦВ, 1851, бр. 54, 15. Прилежавай да се научиш: / и тъй във всичко ще да сполучиш. Г. Софиянец, П, 80. Който не ся труди и не прилежава, той нищо не науча: защото без труда и прилежанието, нищо не ся придобива. Т. Хрулев, БГ, 69.
2. С предл. з а. Грижа се за някого или за нещо. Попечението за домашното управление прави чест на супруга ви, прилежавайте следователно за него. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 83. Тия ся вричат да им [на уго-готите] дават храна, стига само да ся разделят и тия на колкото части бе разделена греко-римската войска, защо така они би по-лесно прилежавали за препитанието им. Г. Кръстевич, ИБ, 432.