ПРИЛЕЖА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Прилежен, старателен, усърден. Който прилежава и гледа да научава уроците си, наричат го прилежателен ученик. П. Р. Славейков, ПЧ, 29. Всяко читалище може, при местното училище, да подкрепи по едно прилежателно и остроумно, но бедно дете. Ч, 1871, кн. 17, 515. Разпознаваме няколко вида електрическа сила .. Тя [електрическата сила] служи днес на человека за различни цели .. нямаме от нея по-верен и прилежателен слуга. Лет., 1876, 80.