ПРЍЛЕПЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от прилеп1.
ПРЍЛЕПЧЕ2 ср. Диал. 1. Растението горицвет.
2. Растението обичниче (в 1 знач.).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник на Н. Геров, 1908.
