ПРИЛЕПЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); прилепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Прилепвам1. Кой би смеял да ся оплаче .. Никой, защото завчас му прилепяваха пятната на бунтовничеството. ДЗ, 1867, бр. 3, 10. прилепявам се, прилепя се страд.

ПРИЛЕПЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); прилепя̀ се св., непрех. Прилепвам се. Щом влезе в мрежата ти един човек, то тряба тънко и хитро да хващаш, та да го уловиш! .. Падна ли в дирята на някой кандидат, аз се прилепявам до него като репей. Н. Бончев, Р (превод), 46-47. Тие [рибите селди] са прилепяват едно до друго и плуват като гъста маса. Знан., 1875, бр. 9, 134. Не са прилепявай, на ней [жената] стремително, но мисли, че от избранието, което ще направиш .. зависи бъдещето ти спокойствие. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)