ПРИЛЍВАМ, -аш, несв.; прилѐя, -ѐеш, мин. св. приля̀х, прич. мин. св. деят. приля̀л, -а, -о, мн. прилѐли, прич. мин. страд. приля̀н, -а, -о, мн. прилѐни и приля̀т, -а, -о, мн. прилѐти, св. Рядко. 1. Прех. Наливам още към нещо друго; доливам. Когато тя [княгинята] заспиваше в носилката, огрявана от топлите слънчеви лъчи, .. по бледите ѝ ръце .. прилива нова буйна кръв. Ст. Загорчинов, ЛСС, 8. „Их, Петре, .., ти не знаеш, че .. и бобът не може да се довари, като нямаше вода да му прилее.“ Христом. КМ II, 190. Участието на Цонка приля струйка от нов живот в трупата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 78.
2. Непрех. За вълна, вода във водоем и под. — издигам се нагоре и се придвижвам към брега, като го заливам. Събуди се нечаено морето / и тихо, тихо към брега приля. К. Христов, Т, 9. ● Обр. Зад балкански вършини се разгарят зарите на пролетния ден и багрят краищата на белите облаци .. По ридове прилива в къдрави вълни разцъфналата ръж. П. Тодоров, Събр. пр І [еа]. приливам се, прилея се страд.