ПРИЛЍВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от приливам и от приливам се. Тихите вълни равномерно заливаха и напущаха мокрия .. златист пясък пред краката им. Те [вълните] издаваха монотонен шум, изхвърляйки едри песъчинки, късове от водорасли и треви, за да ги поемат пак при друго приливане. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 123.