ПРИЛЍСТНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Бот. Дребен израстък в основата на листата на растение. У някои растения [мушкато] от двете страни при основата на дръжката има по един малък прилистник. Бтн VI кл, 51. При акацията прилистниците се видоизменят в бодли. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 119.