ПРИЛО̀ЖНИК1, мн. -ци, м. Художник, който работи в областта на приложните изкуства. Добрият живописец, скулптор или приложник може да изпълни възложените му от нашата съвременност задачи. ЛФ, 1958, бр. 12, 3.
ПРИЛО̀ЖНИК2, мн. -ци, м. Остар. Дарител, спомоществувател. Когато чорбаджиете .., приложниците и епитропете на храма чуле сичкото това, то са събрале в кавенето и накарале поп Къна да върне парите. Л. Каравелов, Съч. VII, 74. Членовете му [на Българското книжовно дружество] се разделят на редовни, кореспонденти, приложници (спомагатели) и почетни.