ПРИМА̀ЛА, мн. няма, ж. Прималяване, отмаляване, отмала; премала. Петко го извеждат на разпит .. „Не съм виновен!“ Връщат го пак в килията и от мъка, че не му вярват .. заплаква мъчително, до примала... Ст. Даскалов, СЛ, 518. ● Обр. Службогонци се блъскат бол, калабалък всякакъв .. Понеже сърдечната примала от властта не се губи никога и желаещите да облизват министерските сахани не се свършват. Дем., 2002, бр. 13 [еа].