ПРИМАЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прималявам и от прималява ми; премаляване. Всичко вършеше [Мата] бавно, като обуздаваше вълнението си. Ала във вестибюла усети прималяване в краката и се върна в хола. Д. Вълев, 3, 28.
◊ До прималяване. Разг. Извънредно много, в много висока степен. Цялата градинка бе потънала в цъфнали храсти. Децата играеха там до прималяване — на въртележките, на люлките, на дървената пързалка. П. Вежинов, НБК, 263. Море от хора .., носещи разноцветни лозунги, .. скандирали до прималяване: „Веч-на друж-ба! Веч-на друж-ба!“. Г. Марков, ЗРБ [еа].