ПРИМА̀Р м. Остар. Кмет; примарин. Има повече от три месеци, от когато нашите болградски колонисти ся заизбирали примар. ДЗ, 1868, бр. 17, 67.

— Рум. primar.


Източник: Речник на българския език (онлайн)