ПРЍМЕС м. и (остар.) ж. 1. Вещество, прибавено и включено в състава на друго вещество или материал; съставка. В пластмасата има малък примес радиоактивни отпадъци. Д. Янакиев, Х, 70. В каменните въглища се съдържат много минерални и други примеси, които остават след изгарянето във вид на сгурия. К, 1963, кн. 8, 34. Чистата каменна сол е безцветна и прозрачна, но такава рядко се среща в природата. От различни примеси обикновено е обагрена в бял, розов, жълтеникав, сив или синкав цвят. Геол. IХ кл, 59. Разтвори пръсти и видя на дланта си пъстро сияние: рубини, смарагди, аметисти, топази и бисери, заедно с различните оттенъци на златото (злато със слаб примес от бакър, злато със слаб примес от сребро). Д. Мантов, ХК, 129-130. При гореказаните условия свинецът с една незначителна примес сребро са кристализира в голямо количество. Знан., 1875, бр. 22-23, 354. Механични примеси. Хероин с примеси.
2. Прен. Обикн. с отриц. Следа, наличие в чувство, състояние, мисъл и под. на малка част от друго чувство, усещане или др. Младата монахиня забравяше, че няма чиста радост без примес от горчивина. А. Христофоров, А, 168. Разправяше той просто, без примес на самохвалство, с една естественост. Т. Влайков, Съч. III, 38. Тези мисли, които бяха му идвали хиляди пъти досега, този път имаха поне преимуществото, че бяха по-чисти, без примес на злоба и груба обида. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 388. Няма пресметливост в тоя поглед .., няма страх от съдбовна грешка, няма примес от чужди погледи. Само жененият мъж те поглежда със собствени очи. Бл. Димитрова, ПКС, 66. Но онова, което беше чисто от всякаква примес на горчивини или ядове за Стремски, то беше домашното огнище. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 51.