ПРИМИЖА̀ВАМ, -аш, несв.; примижа̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Присвивам, притварям очи, гледам с полузатворени очи. От една мрачна търговска кантора .. излизат завършили работния си ден две съвсем млади жени .. и лекичко примижават от лятното слънце. ЖД, 1968, кн. 5, 3. — Къде ли да го търсим тоя Спас? — примижа от недоумение моят помощник. В. Сотиров, ЛНП, 46. Мъжът гаврътна на един дъх шишенце с ракия и примижа от удоволствие. Ив. Планински, БС, 11. // За очи — притварям се, присвивам се. Този агарянец беше сух, комай мършав, с прегърбен нос и хубави черни очи, които леко примижаваха, когато гледаха някого. Ст. Загорчинов, ДП, 308. „Друг шанс този район освен АЕЦ-а, няма.“ Милко се обляга на комбайна си и очите му примижават на слънцето. Кап., 2006, бр. 19 [еа].
2. Прен. За светещо тяло, лампа и под. — светя с променяща се сила, яркост на светлината, с прекъсване и усилване на светлината; мигам, примигвам, премигвам. Ами ако командирът на самолета чисто и просто е забравил да загаси светлинното табло? .. Ала точно тогава надписът с ярките червени букви примижа веднъж-дваж и потъмня, изгуби се. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 30. Шофьорите на другите коли се разтичаха, разбръмчаха се разпръснатите мотори, примижаха фарове. Г. Караславов, Избр. съч. III, 78.
3. Прен. Разг. Правя се, преструвам се, че не забелязвам или не разбирам нещо, нарочно не обръщам внимание на нещо; затварям си очите. Миньо каза, че той вярва в своя племенник, но сърцето му се сви от мъка и страх. Ами ако момчето загине? .. Но примижа — в тези тежки, решителни дни не можеше нито без рискове, нито без жертви. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 370. Но онуй, което ме смущава е, че съм оставил Ангелова да върши и моята работа в театъра .. Аз .. ще примижа и ще му пиша подир З-4 дни, да го питам може ли кара още 2-З месеца сам. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 263. — Досрамя ме, Ано, и при бай Филипа да ходя... Все го лъжа, че ще му се изплатя .. И той пак дава .. Но ти трябва да се цериш. Ще примижа и сега .., па после дяволите да ме вземат! Ив. Вазов, Съч. ХI, 93.