ПРИМИРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което примирява, помирява враждуващи страни; помирител. Ролята си на примирител и посредник радикалдемократите преосмислят в годините на хаос след края на Първата световна война. ДПр, 2000, кн. 44 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)