ПРИМИРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява примирение (в 1 знач.) с нещо. Той се усмихна — имаше примирителна усмивка на човек, патил и много видял. А. Наковски, БС, 60. Глаушев дигна чашата си и каза с примирителен тон: — Е, хайде... Стига. Друг път ще поспорим повеке. Д. Талев, ПК, 200.
2. В който се съдържа, който е израз на желание, стремеж към постигане на примирение, помирение; помирителен. Въстаниците да излязат в планината, а първенците на селото да напишат примирително писмо до правителството, че уж насила било заставено селото да се бунтува. Г. Бакалов, Избр. пр, 269. Никога през ум не му е минавало това. Човек рядко мисли за измяната на жена си .. При всичката му примирителна философия, почувствува болка, унижение и неочаквано разочарование. Г. Стаматов, Разк. II, 21. Россия .. принимава само примирителна роля между двете враждебни народности, т. е. между гръците и българете. С, 1872, бр. 44, 347.
3. Разг. Който се примирява (в 1 знач.) с нещо. Турците не разбраха историята на Клинката, но от равния глас на думите му се укротиха и станаха по-примирителни. К. Петканов, ЗлЗ, 180. Тази вечер той [Борислав] беше необикновено кротък и примирителен. Л. Галина, Л, 48. Без да погледне — все още намусен, но вече примирителен и разколебан, — той заразседлава коня. Т. Харманджиев, Р, 10.