ПРИНАДЛЕЖА̀, -ѝш, мин. св. -а̀х, несв., непрех. 1. Съм, представлявам собственост на някого или нещо. Вилата .. принадлежала на търговец, който отпътувал за няколко месеца с жена си в Германия. М. Грубешлиева, ПП, 168. Складовете принадлежат на фирмите и фирмите ще определят надниците в тях. Д. Димов, Т, 262. Тези къщи [с уютна обстановка], разбира се, принадлежали на по-заможната класа българи. Ст. Михайлов, БС, 109. Земята ще принадлежи на тези, които я работят. Д. Добревски, БКН, 139. Гръция била обиколена с острови, които принадлежали на гръците. Г. Йошев, КВИ (превод), 53. // Разш. За проява, постъпка, духовно явление и др. — свързан съм, отнасям се към някого или нещо; съм. На Захария Стоянов принадлежи заслугата да събере фактите из живота на Ботева. М. Димитров, Борба, 1912, кн. 2, 45. Човек би могъл да се откаже от бъдещето си, това е в неговата воля, но от миналото — никога: то му принадлежи безвъзвратно. Ем. Манов, БГ, 35. Ако някой треньор ми беше засичал времето, световният рекорд .. щеше да ми принадлежи завинаги. К. Видински, НСП, 39. Секи беше уверен в думата си, че правото и победата принадлежи нам! З. Стоянов, ЗБВ I, 411. Качественото прилагателно имя именува такова качество в предмета, което му принадлежи без никакво отношение към други предмети. С. Радулов, НГ, 45.
2. Съм, представлявам част от нещо; числя се, причислявам се, отнасям се, спадам. Творчеството на Яворов принадлежи към най-значителния дял на нашето литературно наследство. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 136. Семейството принадлежеше към висшето дрезденско общество. Ал. Константинов, БГ, 17. Гео Милев .. дружеше със Сергей Румянцев, който принадлежеше към лявото крило на БЗНС. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 115-116. Фани Рабел принадлежи към младото поколение мексикански художници. ОФ, 1961, бр. 5147, 4. Църквата от ХI в. по своя архитектурен тип принадлежи към куполните еднокорабни постройки с форма на вписан кръг. Ст. Михайлов, БС, 192. Той [Каблешков] принадлежеше към рода на ония малцина избраници, които правят великите събития. К. Величков, ПССъч. I, 93. А кога та попита някой: „Немец ли си или французин?“, — ти ще речеш: „Не, аз съм българин!“. Туй значи, че ти принадлежиш на българския народ. Ч, 1872, бр. 13, 656.
3. Имам интимна, сексуална връзка с някого. Абсолютно никой .. не може да ми забрани в тази минута отново и отново .. да я ухажвам, .. да ѝ принадлежа и тя да ми принадлежи. В. Пламенов, СА, 10. Той добре знае, че жена, която е принадлежала само миг на един мъж, мъчно може да се отърве от неговата власт. Ст. Чилингиров, РК, 226. Преди ходех при него — и се отдавах на тебе .. Ако остана — не мога да принадлежа никому. Г. Стаматов, Разк. II, 30-31.
— От рус. принадлежать.