ПРИНА̀ЖДАМ, -аш, несв.; прина̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Съединявам парче към нещо, за да го удължа; понаждам, донаждам, снаждам. Носях една гугла .., отзад на която бях принадил половин кожа пръч. П. Р. Славейков, РО (превод), 89.
2. Разг. Прибавям, добавям нещо към това, което вече е казано, направено или под.; додавам. Горският продължи да разказва, но този път очите му [на копелдака] не се разшириха. Тогава горският принади, че в страха си Илдо Дръндавеца помъкнал и веригата от огнището. Черемухин, ПД, 52. Турям тая книга при другите. Ако някой я изгуби или затрие, или рече да преправя и принажда каквото не е било, да бъде проклет от 318 светци. Д. Яръмов, БП, 69. Пантелей отиваше в града, за да принади някоя и друга петоцифрена сума към банковата си сметка. А. Гуляшки, МТС, 63. принаждам се, принадя се страд. Те [камъните] са повечето единични ..; но там, гдето единичният камък не е удовлетворявал нуждите на камарата, принаждал се е друг. Г. Бончев, СбНУ ХVIII, 660.