ПРИНА̀СЯМ, -яш, несв.; принеса̀, -ѐш, мин. св. принѐсох, прич. мин. св. деят. принѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) принѐл, св., прех. 1. Остар. Нося нещо при някого или някъде; донасям. Противоп. отнасям. Г е н к о в и ц а: — Че седни, даскале, седни .. (Принася му възглавница.) Ц. Церковски, ТЗ, 18. И ето — възрастният селянин отваря голяма синя тенджера и насипва три чинии постен фасул, принася ги на софрата. П. Вежинов, НС, 166. — Дай, мамо, и аз нящо да ти помогна — ще каже тя и ще земе да премива някои съдове, да ѝ принася и отнася едно-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Дядо Мишон влезе мрачно при болната. Есенка бе се вече приготвила. Тя седеше на столчето сред двора. Беше принесла край себе си и паничето. Ст. Даскалов, СЛ, 124. // Остар. Сервирам. Жените скочиха и принесоха един куп чинии с пържени пилета и чаши за вино. Д. Бегунов, ГВ, 12. Тези, които им бяха принели ястието, седят отстрана гологлави. М. Кънчев, В, 30. — Не съм гладен. Ако заръчаш невестата ти да принесе мастика или ракийка на масата, да сръбнем по глътка, ще се поотморя. Г. Манов, КД, 98. — Я ой ми ва вази, мои девет слуги, / скоро принасяйте вино и ракия. СбВСт, 290.
2. Прех. и непрех. Остар. Внасям, донасям нещо, обикн. храна, материални или парични средства като влог, обикн. в семейното домакинство. Идва при мене прислужникът и .. се хвали, че .. жена му, която е в някакъв фабричен цех, също принася вкъщи. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 16. Той денонощно работи, печели макар по малко и все пак намира леснина да принесе храна вкъщи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 25. — Бакшиш като ти дадат, носиш ли и него дома? .. — Не давам го. Виж платата тате прибира цяла .. Пък и много гърла сме, трябва да принасяме всички. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 489. Макар и да минуваше за голям човек, много нящо не можеше да принася вкъщи. А и колкото би могъл да принесе, .., чичо Венко го стискаше и не обичаше дип да го отдяла за къщен масраф. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Старецът работеше на воденицата и принасяше кое-що вкъщи, тогава той печелеше пари и повечето от тези пари даваше на Николовица. Г. Караславов, ОХ II, 526. Мъжът с кола да принася, жената с игла да изнася, пак е къщата празна. Погов., Н. Геров, РБЯ IV, 280.
3. Прен. Ставам причина да възникне, да се породи нещо, някакъв резултат, напр. полза, вреда и под.; допринасям, причинявам, донасям, докарвам, нося. Снегът принася на овощните дръвчета вреда и полза. Гр, 1906, бр. 3, 47. Бурното и дълго минало на отец Сисой му бе принесло много житейска опитност. Елин Пелин, Съч. IV, 10. Любен Каравелов е принесъл не малка услуга на българската поезия. К. Величков, ПССъч. VIII, 43. Той [Фотинов] не забравя да напомни .., че желанието му не е да бъде преди всичко благоречив и красноречив, а да принесе нещо за просвещението на народа си. Ив. Шишманов и др., СбНУ ХI, 687. Баща му [на художника Джордано], полакомен от печалбите, които му е принасял талантът на син му, го е поощрявал да работи бързо. К. Величков, ПССъч. III, 209. Земете няколко глътки от тоя лек. Той ще ви принесе полза. Аз съм доктор. ССГ (превод), 15.
4. В съчет. със същ. ж е р т в а, к у р б а н. Давам като дар на идол, божество, Бог нещо, обикн. живо същество, чрез специален ритуал; поднасям. Те [анти и славини] вярвали в един главен бог, творец на мълнията и господар на света. Нему те принасяли в жертва бикове и други животни. Ист. Х и ХI кл, 18. — Аз съм виждал как някои островни жители в тропика принасят жертви на своите идоли. На голяма клада изгарят жив бик и разпръсват пепелта му по вятъра. М. Марчевски, ОТ, 56. Нашенци .. вярвали повече в гората-светица — закрилница на плодородието. Затова е останал и до ден днешен обичаят, всяка пролет да излизат по високите места и принасят курбан на дъбовете-берекетници. Н. Хайтов, ПП, 14. — На кого сте принасяли в жертва... На кого сте клали курбан? — подсмиваше се Любинка. Ил. Волен, МДС, 168. Когато Адонай подари на Адама син, възрадва се Адам и жъртва принесе Богу. Н. Райнов, БЛ, 27. Немци и галатите пък служали на немилостиви богове, на които принасяли в жертва человеци. Пч, 1871, кн. 6, 85.
5. Остар. Поднасям на някого нещо (дар, поздравления и под.) с уважение. Мъдреците отишли във Витлеем .., нашли там детенцето с майка му, поклонили му се като на Бог и му принесли дарове. Д. Манчев, НН (превод), 57. Мария абие принесе по една китка на всяка от госпожите, а те ги приеха с благодарение. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 7. Г-н Балабанов .. принесъл благодарността на българския народ към градоначалника на първия град в света, Лондон. СПл, 1876, бр. 21, 81. Чест приимам да принеса покорното си робско поздравление. АНГ I, 76-77.
6. Диал. Правя помен за умрял на гроба с раздаване храна на присъстващите; изнасям. Той [свещеникът] изповяда нейния Георги преди смъртта, погреба го все така старателно, отслужи деветини, двайсетини, сега трябваше да му принесе и половин година. Ст. Даскалов, ВМ, 40. — Убиха ги .. — Много отдавна! Преди много години! .. — Срещу всяка Нова година аз им принасям! В тяхна памет! — казва той. — В тяхна памет! П. Вежинов, НС, 168. — Стринке ле, попадийке ле, / коги се човек обеси, / принасят ли му третини, / третини и деветини? Нар. пес., СбВСт, 98. Когато погребваме някого или го спомянуваме после в молитвите, принасяме за него [умрелия] коливо, т. е. сварена пшеница. З. Петров и др., ЧБ (превод), 175. принасям се, принеса се страд. от принасям. Калигула .. се мисли бог .. Всеки ден е било определено какъв вид животни да му се принасят в жертва. К. Величков, ПССъч. III, 46-47. възвр. от принасям в 4 знач. Всички сме готови да се принесем в жертва за свободата на България. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 56.
— Друга (остар. и диал.) форма: п р и н о̀ с я м.