ПРИНЕВО̀ЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е изпаднал в неволя; измъчен, изтерзан. То [преживяването] нe сломи духа на приневоления бохемец; направи го само тих. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 132. Кой утешава страдащия, кой приласкава приневоления? Ст. Загорчинов, ДП, 209. Задаваше се Нова година / с голям подарък в своя звезден кош — / за тъжните, приневолѐни хора, / .. / за восъчните смъртници в затвора. Бл. Димитрова, Л, 200-201. Ала сърце ми не тъжи, / приневолен живя сирака / и за утеха може би, / смъртта в победа ще дочака. Д. Дебелянов, ЗлП, 72.