ПРИНИЖА̀ВАМ, -аш, несв.; принижа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Принизявам. принижавам се, принижа се страд.
ПРИНИЖА̀ВАМ СЕ несв.; принижа̀ се св., непрех. Остар. Принизявам се. — Едва ли Асен ще се принижи дотолкова. Той е горд .. — За да защити баща си, на всичко е готов! Ст. Даскалов, СЛ, 287. „О, непризнателни народе, виж! / Как твойте синове се подценяват, / и чест, и дарби как се принижават!“ Ем. Попдимитров, СР, 155.