ПРИНИЗЀНО нареч. По начин, който представя някого или нещо като ниско, долно в нравствено, естетическо или социално отношение. Той стоеше пред тезгяфа, .., принизено се хилеше на клиентите си и неспирно пълнеше чашите им. Д. Немиров, Д № 9, 12. — Няма вече за мене живот! .. После прибави плачливо и принизено: — Оставете ме, бе братя, ако сте хора разумни и християни! Л. Стоянов, Б, 150. Бунтът на младите е предаден буквалистки принизено, като прекършен полет. БЕЛ, 2002, кн. 4-5 [еа].