ПРЍНОС м. 1. Само ед. Книж. Важна, ценна придобивка, ново откритие или достижение, създадено от дейността на някого като негова заслуга за развитието на обществено дело, наука, изкуство и др.; влог. Съвременниците му [на Левски] правилно са схващали .. приноса му в идеологията и практиката на националноосвободителното движение. Ив. Унджиев, ВЛ, 355. Приносът на Добри Христов в изграждането на младата музикална култура в новоосвободеното отечество бе огромен. Ст. Грудев, ББ, 33. Голям принос в развитието на писмеността направили финикийците. Ист. V кл, 1980, 69. Давам принос. Имам принос. Личен принос. Достоен принос. Научен принос.
2. Писмено произведение, научно съчинение или под., което дава нещо ново в някаква област. В. И. Григорович като славист е дал редица изследвания .. и благодарение на тези негови приноси славистиката е могла да попълни онази голяма празнина, каквато е била недостатъчното познаване на българския език и книжнина. Б. Ангелов, ЛС, 153. Често с хумор, с игрив език, .., редакторът разглежда и филологически въпроси, .., особено историческите и народописните приноси, най-много с добре записани народни песни от Източна и Западна България. М. Арнаудов, БКДБ, 36. Най-сетне много приноси в полза на славяните пристигват и в редакциите на газетите. СПл, 1876, бр. 25, 99. В тоз именно журнал [списание „Праг“] Антон обнародва доста свои белетристични и критични приноси (дори и стихотворни преводи) с псевдоним К. Кънчев. Ст. Младенов, СбАСЕП, 33. Обещаните спомени .. ни изненадаха обаче със своята краткост. При всичко това трябва да се благодари на г-на Ригса и за тоя малък принос. Ив. Шишманов и др., СбНУ ХI, 592.
3. Остар. и диал. Дар, подарък, дарение. — И взеха злато, ладан и смирна да Му поднесат принос като на цар. Н. Райнов, БЛ, 112. Всичкият католишки свят е помогнал с парични приноси, за да се издигне един музей. К. Величков, ПССъч. VIII, 141. Живко подаде Драгану и една кръпа, в която бяха връзани много жълтици. — Любезни ми тате, .., приемете настоящийт ми принос. П. Бобеков, БВК (побълг.), 65. Добродетелната дружина? Какво е вършила тя в разстояние на толкози години, като е разполагала със сумите от завещания и от други разни приноси за нашия народ? НБ, 1876, бр. 18, 72. За да са не яви с празни ръце, той улови една дърта кокошка и я занесе. Хитър Петър му поблагодари за приноса. У, 1871, бр. 21, 368. // Диал. Дарение за младоженците на сватба; поклон. Колективистичен остатък при днешните сватби е т. нар. принос, сиреч сватбени подаръци. Ив. Хаджийски, БДНН I, 82. И те се зажениха. Започнаха [учителите] да дохождат с булките си още по̀ с богати приноси, подаръци и каниски. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 581.
4. Остар. Само мн. В миналото — парични плащания, с които общината облага гражданите при извършване на благоустройствени работи; местни такси.
5. Рел. Религиозен обред, включващ даряване на божеството; приношение, жертвоприношение. И стояхме ние прави на лявата страна, докато Исмаил бей свърши приноса си на старите богове на тая земя. А. Дончев, ВР, 94.
6. Рел. Дарове, обикн. храна, раздавани в чест на божество, светец, или за успокояване душата на покойник с изпълняване на ритуални действия; приношение. Приноса же или по-право дарбата, която им [на самодивите] е дарявал народа, била по едно шаро (пъстро) агне. Г. С. Раковски, БС I, 164. Подир сяко богослужение в старо время ся слагало от приносите на верните и трапеза. Д. Душанов, ИПЧ, 64. Тоя престол ся нарича жрътвеник, а хлябът — просфора. Което ще рече принос, защото го принасят дар набожни людие. Д. Манчев, НН (превод), 137.138.
7. Диал. Обред с гощавка за помен на умрял след погребението му; погреб (Н. Геров, РБЯ).