ПРИНОСЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от принося като прил. Остар. Книж. 1. Който донася нещо. — Вземи тая бележка и я занеси във вещевия склад. Аз я взех и по пътя прочетох написаното: „Приносящият войник да се облече прилично и представително“. П. Маринов, Н ІІІ [еа].
2. Като същ. приносящия<т> м., приносящата ж., мн. приносящите. Лице, което донася нещо; приносител. Директорът на театъра нареждал да бъде изплатен на приносящия приличен хонорар. К, 1973, кн. 9 [еа]. Това беше нареждане .. да се ударят петнадесет камшика на приносящата писмото. А. Каменова, ЧТК (превод) [еа].