ПРИНУ̀ДЕНО. Нареч. от принуден; неестествено, насилено. Противоп. непринудено. Той [Борис] целуна почтително ръката на майка си, поздрави малко принудено баща си. Д. Димов, Т, 221. Михаил Ковашки принудено се разсмя, а в късогледите му очи премина сянка. М. Грубешлиева, ГР, 76. — Надявам се, че някога ще ми .. разкажете нещо за вашия приказен свят. — Защо не, може — принудено отвърна Костакев. Х. Русев, ПЗ, 34.