ПРИНУ̀ДЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от принуден; неестественост. Противоп. непринуденост. Те [Стан и Елка] се срещаха пак, разговаряха, но и в думите им и в жестовете личеше една мъчителна принуденост. Г. Райчев, Избр. съч. I, 108. Людмил се бореше със себе си .. А Павел, след като съобщи решението си, изведнаж изгуби всяка принуденост в обноските си и се разшета из стаята като вътрешен човек. П. Льочев, ПБП, 50.