ПРИНУЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Принуда; принуждаване. Никога той [Хр. Ботев] не пишел по принуждение, .. но .. когато фантазията му се пукала и го въвеждала в мрачната отчаяност. З. Стоянов, ХБ, 388. Истински подвиг е, .., въпреки натиска и принужденията, да запазиш ония духовни придобивки, които някога сам си извоювал. Б. Пенев, НБВ, 59. Научени на принуждение, тии [учениците] не щат да слушат учителските съвети, ако не са съдружни със заплашвания на пръчката. У, 1870, бр. 3, 36.