ПРИО̀Р м. 1. Църк. Игумен на мъжки католически манастир.
2. Длъжност на лице в духовно-рицарски орден. Българският Орден на тамплиерите .. благодарение на усилията на българския приор Р. Р. .. ще получи статут. Мон., 2006, бр. 2584 [еа].
3. Истор. В някои страни в Западна Европа през Средновековието — изборен главен ръководител на търговска или занаятчийска гилдия, община или др. Синът на Джовани Галилей — Томазо, през 1343 г. станал приор на Флоренция. М. Калинков, ГГ, 6. Ти ще влезеш в академията-университет и затова ще говоря с главния приор. Сл. Боянов, СК, 54.
— Лат. prior.