ПРИОСНО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който се намира близо до основата на нещо. За да може луковицата на растението да натрупа достатъчно хранителни вещества, .. трябва да се запазват приосновните листа. ОФ, 1959, бр. 4532, 4. Гръдните перки [на рибата мелона] са розовооранжеви, особено по краищата, а коремните — оранжеви, предимно в приосновните си части. Пр, 1952, кн. 6, 80. Дребни насекоми влизат в околоцветника и остават да живеят вътре в неговото приосновно разширение в продължение на няколко дни. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 139.


Източник: Речник на българския език (онлайн)