ПРИПА̀ДВАМ, -аш, несв.; припа̀дам2, -аш, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Рядко. Падаме мнозина или в голямо количество, обикн. изведнъж и ненадейно; изпопадвам. Припадаха камъни. Н. Геров, РБЯ IV, 281. Раздрусах дървото и крушите припадаха. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 751.