ПРИПА̀ЛВАМ1, -аш, несв.; припа̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Запалвам нещо малко (обикн. цигара, свещ) пряко от нещо друго, което гори. През цялото време на разговора пушеше, като припалваше цигарите една от друга. Ив. Димов, АИДЖ, 34. Чавдар подаде едната свещ на Венчето, а своята припали от горящата малка свещ на свещника. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 113. Филип припали нова цигара от угарката си. Ем. Манов, БГ, 249. В одаите на къщята .. жените вече припалваха за виделина газеничетата или зехтинените кандилца. Г. Манов, КД, 10. По-ниският се пресегна, взе цигара и я припали от жената. Й. Радичков, СР, 229.
2. Запалвам двигател на автомобил за кратко време или от време на време. Той се извърна рязко и се тръшна в колата. Шофьорът .. припалваше от време на време мотора. Ст. Даскалов, СЛ, 348. — На тая моя жена и слон да ѝ вкарам в кухнята, нема да ми се почуди — размисли се Шушумишкин, дордето припалваше пикапчето. Ал. Томов, П, 17. Наблизо войниците припалваха танковете, които поддържаха военното положение в града. Ив. Мирски, ПДЗ, 154. припалвам се, припаля се страд. Много мисли премислят, много въздишки се изпущат, много цигари се припалват. Как ще оставят земята си. НМ, 1956, бр. 39, 3.
ПРИПА̀ЛВАМ2, -аш, несв.; припа̀лам, -аш, св., прех. Диал. Потърсвам; подирвам, потражвам. Вампирът я припалал и видел, оти я нема. Н. Геров, РБЯ IV, 281. Мирише ми на човешко месо, хайде да го припаламе дека е. Н. Геров, РБЯ IV, 281. припалвам се, припалам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.