ПРЍПЕК, мн. -ци, м. 1. Място, където слънцето грее, пече по-дълго. По припека край селото спънато муле подскачаше от храст на храст. Х. Русев, ПЗ, 266. Вековни дъбове извисяваха чела по за̀ветните припеци на „Попеница“. Н. Хайтов, ПП, 13. Човекът лека-полека преместваше кошерите от ливада на ливада, от припек на припек. Й. Радичков, СР, 21. Селцата .. бяха накацали едни по припеците, а други — сгушени ниско в долчинките. А. Станоев, П, 101. Когато се върна в почивния дом, той тихо дремеше върху припека край гората. А. Наковски, МПП, 173.
2. Обикн. ед. Слабо или по-силно греене на слънцето; припичане. Брането на сливи, катеренето в най-силния припек и суша по дърветата, боден от сухите им клони .. — всичко това бе истинска мъка за мен. Ив. Хаджийски, БДНН II, 23-24. След длъжката зима всичко се раззеленило, грейнало едно слънце .. — как да се откажеш от тоя припек и от сладките приказки за било и не било. Б. Несторов, АР, 66. Тук слънце пече и припича, та от припек се е вжегла и гората, и земята. Н. Хайтов, ШГ, 64. Човек гледа, че грее слънцето, па още се и не нарадвал на припека му, току видиш, че някой облак изпъкне отнякъде, па го затули... М. Георгиев, Избр. разк., 233.
3. В съчет.: на припек. Където пече и напича слънцето в момента. В слънчеви дни жените седяха на припек пред вратните. М. Грубешлиева, ПП, 33. През един пролетен ден аз се изморих много и полегнах на припек. А. Каралийчев, С, 217. Изкъпа се, преоблече се .. Излезе на двора на припек. Т. Харманджиев, Р, 61. Той тръскаше коси, причервени от летния загар, и блажено излагаше на припек раменете и босите си крака. М. Грубешлиева, ПИУ, 107.