ПРИПЍЧАМ, -аш, несв.; припека̀, припечѐш, мин. св. припѐкох, припѐче, прич. мин. св. деят. припѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св. 1. Непрех. За слънце — започвам да пека, да грея, обикн. силно; препичам2. — Господин подофицер .. — Да минем оттатък на сянка. Тука слънцето здравата припича. Д. Ангелов, ЖС, 356. Слънцето се е издигнало над зеления баир и припича приятно. Г. Караславов, Избр. съч. III, 32. — Тая сутрин роса нямаше, а слънцето, щом се подигна малко нависоко, и припече. Й. Йовков, ЧКГ, 268. Към обед припече миловидно зимно слънчице и врабците се раздвижиха и се разцвърчаха в голите клони на дърветата. Г. Караславов, ОХ II, 563. Слънцето силно припичаше, но под хладните сенки не го чувствувахме. М. Марчевски, ТС, 81. Слънцето се извиси и припече. Н. Хайтов, ПГ, 52.
2. Само безл. припича, припече. Започва да пече, да грее силно; препичам2. Припича като пред дъжд. Небето е чисто и прозрачно, не се вижда никакво облаче. Кр. Кюлявков, СП, 58. Сега, дорде е хладно, коситбата по-спори. Че след малко, като припече... Т. Влайков, Съч. III, 2.
3. Прех. За слънце и под. — затоплям, напичам някого или нещо; препичам2. Слънцето го припичаше и той се излягаше в полудрямка. М. Грубешлиева, ГР, 175. — Аха, позаспал съм. Уморен бях и съм заспал, ама сянката се преместила, та ме припекло слънце. Й. Йовков, ЧКГ, 171. Ханка потръпна .. Слънцето все по-силно припичаше гърба ѝ. М. Грубешлиева, ГР, 130.
4. Прех. Излагам нещо срещу слънцето или на огън и под., да се грее, топли; нагрявам, пека, препичам2. — Не бързай — подхвърли му [на Гануш] Велко Спасов, като се обърна и припече гърба си на слънцето. Д. Ангелов, ЖС, 186. Баба Велиновица .. припича ревматичните си крака край печката. Кр. Григоров, Р, 126. Встрани от компресора намерихме огън, а край него — припекъл табани, чернобрад мъж с накрехната ушанка свиваше цигара. Н. Хайтов, ШГ, 78. Той [дядо Ицо] знае да направи суджуци .., та като ги припечеш само край огъня .. — да ядеш, па и пръстите си да оближеш! М. Георгиев, Избр разк., 246.
5. Прен. Прех. Диал. Принуждавам, насилвам някого да направи нещо; притискам (Н. Геров, РБЯ). Припекохме го да ни каже, де е скрил парите. Н. Геров, РБЯ IV, 281. припичам се, припека се страд.
ПРИПЍЧАМ СЕ несв.; припека̀ се св., непрех. Пека се, грея се на слънце, срещу огън и под., за да се стопля; напичам се, препичам се. Жени с ярки костюми и японски шапки се припичаха лениво на дървените скари. П. Вежинов, ДВ, 94. Той [язовецът] легна да се припече на обедното слънце. Ем. Станев, ЯГ, 82. Старите седят край огъня, припичат се, пият кафе или вино и приказват за хубавото старо време. Б. Шивачев, ПЮА, 104. Бае Стоян с другарите си сладко се припичаше на огъня на землянката, разговорите пак се въртяха около дневните приключения. Елин Пелин, Съч. II, 155. До тъмничната ограда клечаха трима заптии .. Те си говореха нещо, пушеха и се припичаха на утринното слънце. Ст. Дичев, ЗС II, 98.
◊ Припекло ме (ми) яйцето. Диал. Притеснен съм, разтревожен съм от нещо, което изисква да реагирам веднага. Беше го припекло яйцето, както се изразяваше дядо Доке, затова се бе загрижил за селските работи. Кр. Григоров, Р, 239.