ПРИПЛЀСКВАМ, -аш, несв.; приплѐскам, -аш и приплѐсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. приплѐснат, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-плоско, обикн. чрез притискане, натискане; сплесквам. Короната на бялата мура .. е по-слабо приплесната от еловата. М. Тошков и др., НР, 92. В кръгозора — Витоша. Тя дигаше високо в небесата своя грамаден снеговит гръб, примазан, приплеснат, сякаш на него тежеше товара на един невидим свят. Ив. Вазов, Съч. ХI, 4.
2. Правя нещо или някой да прилепне, да прилегне към нещо друго, обикн. чрез притискане; прилепвам. Бранков стоеше приплеснат до стената, пред близо надвесения край него кръст и гърди на момата. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 18. Тоя дъжд... Ще приплеска днешното [прекопаните тикви], .. Нали уж да спя! .. Нищо няма да мисля... да спя .. Захарина се бореше със съня и ту се унасяше в дрямка, ту започваше да мисли за нещо и мисълта я разсънваше. Ил. Волен, ДД, 80. приплесквам се, приплескам се, приплесна се страд.
ПРИПЛЀСКВАМ СЕ несв.; приплѐскам се и приплѐсна се св., непрех. Ставам по-плосък, по-сбит; сплесквам се. Разпрашената почва има свойството да се приплесква от дъждовете и от стопените снегове и при изсъхване образува кора. Пр, 1952, кн. 5, 54. Ако се полеят [лехите] след засипването на семената, то пръстта се приплесква много и се образува кора. Гр, 1906, бр. 5, 71-72.
— Друга (диал.) форма: п р и п л ѐ щ в а м.