ПРЍПЛОД м. Зоотехн. Рожба, малкото на домашно или диво животно. Овцете се изягниха. От сто и петдесет майки Герас получи сто осемдесет и пет приплода. В. Караманчев, ЧД, 220. В Алтай се провежда кръстосване на яка със сибирското говедо. Получените приплоди са с добра продуктивност. Кр. Генджев и др., Ж, 7. Женските сърни и приплодите им също са позволени за лов през септември. ЛР, 2002, кн. 9 [еа]. През есенно-зимния период диви свине майки .. водят по 2 — З приплода. ЛР, 2004, кн. 4 [еа]. Расов приплод. Заешки приплод.

— Рус. приплод.


Източник: Речник на българския език (онлайн)